Светли дни, сини нощи! Хубав е животът! Дните са едно шумолене, а нощите една приказка... Един неделен ден, дойде един човек при мене, който целият беше от влакна, коси, смола и мед. Целият миришеше на бор, лицето му - бакър. Аз стоях на прозореца и го гледах да идва от планинската пътека. Една дебела тояга вървеше до него и правеше по-големи стъпки от самия човек и винаги се спираше малко напред. Човекът се спря и заби тоягата в земята, погледът му се връщаше назад..
- В планината, там живее Бог! - промълви още старецът и си отмина.
Той се върна пак назад.
Аз затворих прозореца, седнах в креслото си и дълбоко се замислих. Думите на стареца още се нижеха в ума ми. В планината, в планината, какво ли няма там?... В планината, там живее Бог!
Станах, отворих вратата и не я затворих вече. Отправих се по планинската пътека към близката гора и пред дънера на първото дърво аз коленичих и дълго плаках - аз се молех...